Бяла и черна черница (Morus alba L., Morus nigra L.)

Синоними. Бобонка, барбонка, бяла дудула.

Разпространение. Черницата е пренесена от Индия. У нас се култивира, но се среща и диворастяща, макар и рядко.

Използваема част. Предимно листата, по-рядко плодовете и по изключение кората на корените от бялата черница. В ежедневната практика най-много се използват листата. От плодовете се приготвя сок и сироп.

Химичен състав. Листата съдържат гликоза, аспараги – нова киселина, аденини, калциев карбонат, пептон. В плодовете се намира пектин, пектоза и др.

“Фигурин
Демир бозан 6 билки за нерви, които ще ви избавят от страхове и паник атаки

Действие. Плодовете, а в по-малка степен и листата, притежават пикочогонно и отхрачващо действие. Много по-изразено от страна на листата е наличието на антидиабетично действие (намалява кръвната захар). Емпирично е установено, че листата оказват също така противопаразитно, противовъзпалително и омекчаващо действие.

Приложение. Листата, по-рядко плодовете се прилагат при захарна болест, при хронични бронхити, фарингити, за регулиране на нередовна менструация, при тении.

Начин на употреба. Около 2 супени лъжици дребно нарязани изсушени листа се запарват с 400 мл вряща вода. Киснат около 1/2 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Кората от корените на черницата в доза 1 кафена лъжичка се запарва в 400 мл вряща вода и се вари още 5 минути. Употребява се по същия начин. Макар и рядко, в медицината се употребява и черната черница.

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *