Бял имел (Viscum album L.)

Сем. Loranthaceae — Имелови

Описание. Вечно зелен полупаразитен дребен храст, прикрепващ се по клоните на гостоприемниците, проникващ под кората в дървесината с кореноподобен хаусторий, черпещ хранителни вещества. Стеблото силно дихотомично разклонено. Листата срещуположни, тесни елиптични до лопатовидни, приседнали, тъпи, целокрайни. Цветовете двуполови, с прост жълтеникавозелен 3—4-делен околоцветник, по 3 (5—6) в разклоненията на младите клонки. Плодът кълбеста бяла (бледожълтеникава) лепкава ягода с 1—2 (3—4) черни семена. Цъфти март — април.

Разпространение. Расте върху различни родове голосеменни и покритосеменни (предимно от Розоцветните) дървесни растения, в предпланините и планините. Среща се в цяла Европа.

Дрога. Събраните през лятото листа с клонки или само листата, изсушени при обикновена температура или в сушилня при температура, не по-висока от 45′ С (Folia Visci). Дрогата има жълтеникавозелен цвят и слабо тръпчив вкус, без особена миризма.

Съдържание. Химичният състав на белия имел е сложен и все още не напълно установен. Изолиран е вискотоксин, който е смес на различни пептиди. Съдържа още холин, ацетилхолин, восъци, танини, смоли, олеанолова киселина и др.

Основно действие. Хипотензивно.

Експериментални и клинични данни. Белият имел отдавна е влязъл в лечебната медицинска практика и неговите ефекти са проучвани от много изследователи. Независимо от това обаче в литературата се срещат твърде противоречиви данни и мнения относно неговата ефективност в клинични условия. Сред тях се откриват както възторжени изказвания, така и скептични съмнения. Това показва, че и с тази дрога трябва да се провеждат по-нататъшни изследвания, за да се направи обективна научна оценка на ефектите, които съдържащите се в нея биологично активни вещества упражняват.

И все пак повечето от досегашните данни показват, че белият имел оказва влияние върху редица органи и системи. По отношение на централната нервна система съдържащите се в него вещества упражняват потискащо влияние, предотвратяват или отслабват гърчове, инхибират сърдечно-съдовия център, намаляват централната възбудимост, измервана хронаксиметрично.

Главно чрез своето депримиращо влияние върху центровете в продълговатия мозък, препаратите от имел понижават кръвното налягане. За този ефект има определено значение и директното им съдоразширяващо действие в редица съдови области — долни крайници, черен дроб.

Според данни от различни източници най-голяма хипотензивна активност показва мацерат, приготвен от листа, събирани през януари от имел, растящ по върби.

По отношение на сърцето е установено, че в експериментални условия тинктура от имел упражнява положителен инотропен ефект.

По-нови данни сочат, че препарати от имел оказват потискащо влияние върху клетъчното деление и синтезата на ДНК.

Основното показание за приложение на различни препарати от имел е хипертоничната болест в нейните начални фази и разнообразни етиопатогенетични характеристики: хипертонична болест в I и II стадий, хипертония при климактериум, хипертония след черепно-мозъчни травми.

Съобщаваните резултати от целенасочено проведени клинични проучвания показват (според данните на мнозинството автори) добро повлияване в около 50% от лекуваните с екстракт или мацерат от имела, изразяващо се в намаление на кръвното налягане у част от болните, отслабване или изчезване на главоболието и подобряване на съня, възстановяване на доброто самочувствие и т.н.

Не липсват и публикации, в които се съобщава, че не е бил наблюдаван антихипертензивен ефект при лекуване на болни от хипертония с препарати от имел.

От друга страна, в съобщенията за благоприятно повлияване на хипертоници се отбелязва, че са били наблюдавани в около 50% от болните нежелани странични явления: виене на свят, загуба на апетит, лошо самочувствие.

Начин на приложение. Във фитотерапевтичната практика имелът се употребява във форма на различни галенови препарати: инфуз, декокт, течен екстракт, мацерат, тинктура. По-долу се привеждат примерни рецепти:

Една чаена лъжичка дрога се залива с чаша вода и се оставя да мацерира на студено в продължение на няколко дни. След това се прецежда и се пие по 1 супена лъжица 2—3 пъти дневно.

Често имелът се предписва в съчетание с други сърдечно-съдово и невротропно действуващи дроги, каквито са например глогът (Crataegus oxyacanta), валерианата (Valeriana officinalis), полският хвощ (Equisetum arvense).

Бял имел (Viscum album L.)
Оценете статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *