Бял оман (Inula helenium L.)

Синоними. Чернокос оман.

Разпространение. Вирее по сенчести места край речните храсталаци и в гористи места, предимно в Източна България до 1000 м надморска височина.

Използваема част. Коренището с корените. Изваждат се през есента или рано напролет, почистват се и се измиват (по-едрите се нарязват) и се сушат на сянка, но по-добре в сушилня при 45 градуса.

Химичен състав. Етерично масло, сесквитерпенови лактони, инулин, тритерпени, алкалоиди, горчиви вещества и др.

Действие. Противовъзпалително, противокашлично, противоглистно действие. Възбужда стомашната секреция и подобрява храносмилането.

Приложение. Прилага се при бронхити, гастрити, язва на стомаха, болезнена и нередовна менструация, чернодробни заболявания, хемороиди, възпаление на простатата, трудно уриниране, за укрепване тонуса на матката, при епилепсия и др. Прилага се при заболявания на устната кухина (възпаление на сливиците, зъбобол, фарингити) и др. Билката се използва също в парфюмерийната и сладкарската промишленост.

Начин на употреба. Около 1 супена лъжица от билката се вари в 500 мл вода в продължение на 10 минути. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти на ден. В народната медицина се употребява също т.нар. „оманово вино“ – за усилване и подобряване на апетита: в 1 л червено домашно вино се накисват 50 г корени от оман. Съдът се разклаща ежедневно. След 20 дни виното се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене (за деца по 1 супена лъжица) 3 пъти на ден.

Оценете статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “Бял оман (Inula helenium L.)

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *