Джинджифил (Zingiber officinale Willd.)

Синоними. Исиот, зинжифил, гингер.

Разпространение. Растението вирее в тропическите области на Азия, откъдето е пренесено и култивирано из целия свят.

Използваема част. Корените на растението и етеричното масло, получавано от растението.

Химичен състав. Етерично масло, горчиво-парливи съставки, мазнини, нишесте, смоли, танини и др.

Действие. Апетитовъзбуждащо и газогонно. Действа благоприятно при липса на апетит, гадене, повръщане, тежест в стомашната област, киселини. Билката влияе благоприятно и при простуда, кашлица, гърлобол, пресипнал глас, при язва на стомаха, при хемороиди.

Приложение. При безапетитие, гастрит, язвена болест, хемороиди, простудни заболявания, катар на горните дихателни пътища, анемия. Освен това, билката влияе при пресилване на гласа, очни заболявания, при морска болест. Външно се препоръчва за плакнене на устата при пародонтоза. Смесен с боров възелин се използва за намазване на аналната област при хемороиди.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка ситно нарязани корени се вари в 500 мл вода 5 минути. Отварата се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Билката е особено ефективна в комбинация със салеп при кашлица и други простудни заболявания.

Джинджифил (Zingiber officinale Willd.)
Оценете статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *