Китайският чай – кое го прави толкова популярен?

Разберете защо китайският чай е покорил цял свят

Може би първото нещо, което впечатлява всеки новодошъл чужденец в Китай, е термосът или бурканът с чай, който почти всеки китаец носи със себе си.

Чаят е неизменен спътник на китайците, както през студената зима, така и през горещото лято.

Китайският чай има тонизиращо и укрепващо действие

Чаят има дълга история, свързана с исторически събития и промени, с древната култура и традиции, с множество легенди.

Една от тях гласи, че основателят на будизма Бодхидхарама дошъл в Китай, за да разпространява своето учение. В планината Суншан той основава манастира Шаолин, който по-късно придобива световна известност. За да получи просветление, той решил да не спи и отрязал клепачите си. Хвърлил ги на земята, а от тях поникнали листа, които Бодхидхарама изял и почувствал бодрост и прилив на сили. Повече не му се спяло. Така монасите започват да отглеждат това чудесно растение, а китайците започват да се наслаждават на тази великолепна напитка, която наричат чай. Това, разбира се е само легенда.

Всъщност, чаят в Китай има по-древна история. В продължение на две хиляди години хората не само пият чай, но и влагат в тази церемония особен философски смисъл. Първоначално чаят е бил използван в качеството си на билка, лекарствено растение с многобройни целебни свойства.

Хората забелязали, че той има тонизиращо и укрепващо действие и подпомага изхвърлянето на токсините от организма. Постепенно от лекарство чаят се превърнал за китайците в необходима ежедневна напитка.

Те започнали да придават по-дълбок смисъл на пиенето на чай. Отглеждането и обработката на чая, специалната чаена посуда, особената церемония, и даже поезията, посветена на чая, са сформирали богата и своеобразна чайна култура в Китай.

С нарастването на популярността на чая през вековете се развива и чаеното производство. В провинция Съчуан се появява първият чаен пазар в Китай. Описанието му се среща в документ от 59 г. пр.н.е., където се споменава, че той е скъпа и ценна стока. Преди 30 год. в провинция Хунан при археологически разкопки на древна гробница е открито изображение на светски дами от династия Хан (погребение от 163 г. до н.е.), пиещи чай. В началото чай е пиела само аристокрацията, тъй като се е считало, че това е модно занимание за знатните. Едва по време на династия Тан (618-907 от н.е.) тази напитка става общодостъпна. Чайните пазари и чайните заведения бързо се разпространяват из цял Китай. През 783 г. правителството въвежда данъци върху чая, и по този начин, чаят се превръща във важен източник на доходи за държавната хазна.

Именно по време на династията Тан чаят започва да се разпространява по целия свят. Отначало във Виетнам, Япония и Корея, а после по Великия път на коприната прониква в Средна Азия и крайбрежието на Средиземно море.

В Европа чаят се появява малко по-късно. За пръв път е споменат от венецианския писател Джовани Батиста Рамусио. През 1559 г. един търговец от Иран му разказва за своето пътешествие до Китай, а също и няколко истории за чая, които Рамусио включва в своята книга. Разбира се, чаят не можел да не привлече вниманието на венецианците. Всеки искал да опита чудесната напитка. През 1607 г. холандски търговци донасят чай в Европа, а през 1644 г., англичаните основават първата чуждестранна чаена компания в китайската провинция Фуцзиян. След това в търговията с чай се включват Швеция, Дания, Франция, Испания, Германия и др. Постепенно чаят навлиза в живота и бита на европейците.

Сега и в Китай, и в света, чаят е незаменима и важна част от човешката цивилизация. Съвременният китайски писател Лао Шъ в своята знаменита драма „Чайната“ отразява важната роля на чайните през различните епохи от развитието на китайското общество.

(материал на българска редакция на Радио Китай)

Оценете статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *