Лечение на безапетитие и анорексия с алтернативната медицина

Липсата на апетит обикновено се явява по време и след различни възпалителни процеси на храносмилателния тракт, включително жлъчния мехур и панкреаса, остър холецистит, диспепсия, апендицит, диабет, злокачествени новообразувания, анемия и др. Има и документирани в медицинската практика случаи на хипертоници с анорексия. Особено често срещано явление, безапетитието е при хората в напреднал възраст, също така болните от атеросклероза, ендогенна депресия. Безапетитие се явява и спрямо определени храни. Известно е например отвращението към месо при рак на стомаха.

Безапетитието води не само до намаление на теглото, но и на мускулна маса, атрофия на кожата с хиперпигментация, обща слабост, лесна умора, явления на хипогликемия и хипокалиемия. Лечението на анорексията включва комплекс от мероприятия и се поддава успешно на фитотерапия. Най-чес то използуваните за целта растения са следните:

Бял пелин (Artemisia absinthium L.) Връхните части на билката се съдържат етерично масло, бициклични терпени – алкохолът туйол и кетонът туйон, моно цикличният терпен феландрон, бицикличният сесквитерпен кадинен, както и сесквитерпенът хамазуленотен, хамазулен, горчивото вещество абстинен.

“Фигурин

Пелинът стимулира секреторната функция на стомаха, дъл жащо се предимно на етеричното масло, както и на горчивите компоненти, а хамазуленът оказва изразено противовъзпалително действие. Пелинът е класическо средство за възбуждане на апетита. Билката действува благоприятно при гастрит, дуоденит, жлъчни заболявания, панкреатит, чревни па разити и др. Трябва да се подчертае обаче, че продължителната му употреба може да причини редица нежелани явления.

Блатен аир (Acorus calamus L.) Използваема част са коренищата съдържащи етерично масло, сесквитерпени, азарон, гликозида акорин, дъбилни вещества и др. Екстрактите от дрогата намират приложение при анорексия, не редовна менструация, зъбобол и др. Дъвченето на корените пре дизвиква гадене и повръщане, рефлекс, който се използува за отвикване от тютюнопушене.

Пресечка (Cnicus benedictus L.) В стръковете на билката се съдържат горчиви вещества, сесквитерпенов лактон (кницин), слузести вещества, смоли, дъбилни вещества и др., които притежават свойството да възбуждат стомашната секреция, засилват млечната секреция и подобряват храносмилането. Изолираната тотална смес действува диуретично, антипиретично, уриколитично и седативно. Дрогата се прилага при анемии, фебрилни състоя ния, бавно заздравяващи рани и други.

Червен кантарион (Centamium erythracea L.) Стръковете съдържат горчиви вещества – генциопакрозид, еритроцитаурин, алкалоиди – генцианин, флавоноидни вещества, аскорбинова киселина, олеанолова киселина, притежаващи апетитовъзбужда-що действие, стимулират стомашната секреция, засилват отделя-вето на жлъчка и панкреатичен сок, оказват газогонно действие, понижава температурата при фебрилни състояния.

Жълта тинтява (Geniana lutea L.) Корените на тинтявата съдържат биологично активни вещества като горчиви глюкозиди (генциопикрин, амарогеницин), танини, пектин, тлъсто масло, алкалоида генцианин. Действието се изразява в подчертан сти мулиращ ефект спрямо стомашната секреция, също — жлъчната и панкреатичната такава. Притежава също антипиретично дейс твие по време на треска. Усилва левкопоезата. Прилага се при безапетитие, хипоацидитет, колики, анемия, иктер, уролитиаза, паразити и др.

Синя метличина (Centaurea cyanos L.) От цветовете са изолирани антоциани (гликозидът цианин), кумарини (цикорин), флавоноиди, горчивият глюкозид центаурин, слузни вещества, микроелементи и други апетитовъзбуждащи вещества. Дрогата се използува или самостоятелно или в комбинация с други расте ния, при анемия, пиелонефрити, холецистити, очни заболявания идр.

Исландски лишей (Cetraria islandica L.) Употребяема част е талусът, съдържащ полизахаридно вещество (до 60%), лихенин, изохин, органични киселини с антисептични свойства – уснинова киселина. Ос новното действие на исландския лишей е защитното и муколитичното действие, стимулира стомашната и бронхиалната секреция.

Хрян (Armoracia rusticana Р.) Използваема част са корените съдържащи глюкозида синигрин и аналози, които под дейс твието на ензима мирозиназа се разпадат до алисинапено масло със специфична миризма и вкус, етерично масло, тлъсто масло, аскорбинова киселина, алкалоиди, флавоноиди и фитонциди. Целият комплекс от биологично активни вещества стимулира слюн­чената, стомашната, жлъчната и панкреатичната секреция.

Джинжифил (Zingiber off. Willd.) Корените на джинджифила съдържат етерично масло (гингерол), кетон, тлъсто масло, нишесте, смоли, захари, танини и др. Дрогата притежава свойс твото да възбужда секрецията на стомашен сок и солна кисели на, затова влияе благоприятно при безапетитие, независимо на каква основа е. Спиртният извлек от исиота е отличен дезодорант на устната кухина. Прилага се освен при анорексия, също и при катари на горните дихателни пътища, язвена болест, гингивити, парадонтоза и др.

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *