Пирински чай (Sideritis scardica Griseb.)

лечебна сила на пиринския чай

Пирински чай

Сем. Lamiaceae (Labiatae) – Устноцветни
Описание. Пиринският чай е многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Надземните стебла са четириръби възходящи или изправени, до 50 см високи, прости или разклонени. Листата срещуположни, приседнали или на къси дръжки, цели или слабо напилени, продълговати до широко сърцевидни, както и стеблото – бяло вълнесто-влакнести. Цветовете в прешлени в пазвите на горните листа, формиращи класовидни съцветия с лимоненожълти ципести прицветници. Чашката тръбесто звънеста с 5 къси зъбци. Венчето бледожълто, тръбесто двуустно. Плодът сух, разпадащ се на 4 орехчета. Цъфти юли – септември.
Разпространение. Расте по сухи каменливи варовити терени. Разпространено нарядко в Южен Пирин, Славянка и Средните Родопи. Находищата му са значително изчерпани, поради което е поставено под закрилата на закона. Среща се и в други части на Балканския п-ов (Албания, Гърция, Югославия).
Билка. Връхните части на стеблата заедно с листата и цветовете (Herba Sideritis scardicae).
Съдържание. Растението още не е добре проучено. В билката пирински чай са намерени етерично масло, горчиви вещества и танини (Бойчинов, 1942). От растението са изолирани 3 вещества, означени като стероиди А, В и С. Стероид А при хидролиза дава хлорогенова киселина и глюкоза (Theodossion, 1962).

Основно действие. Отхрачващо.

Емпирични данни. Прилага се и при стенокардия, ангини емфизема

Начин на приложение. Три-четири стръка се нарязват и се заливат с 2 ч.ч вряла вода. След 10 минути се прецежда и се пие топъл по 1 с.л. през 2 часа.

Пирински чай (Sideritis scardica Griseb.)
Оценете статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *