Сушене на билки

билки сушене

Сушенето на билки е процес на обработка

В стабилизираните билки ензимите са инактивирани и не могат да се ре- активират. Стабилизирането е радикален начин за консервиране на билките, но тъй като е скъпо, се предпочита консервирането им чрез сушене. При сушенето се отстранява водата от прясната растителна част, с което действието на ензимите не се премахва, а само се задържа. При овлажняване на билките отново се създават условия за активиране на ензимите и възможност за протичане на разпадни процеси.
Изобщо е много трудно или почти невъзможно химичният състав и биологичното действие на прясната растителна част да се запазят съвсем непроменени в билката. Основното при сушенето и при консервирането е да не се допусне чувствителна загуба на действуващите съставки и да се запази лечебната стойност.
Преди сушенето пресните растителни части трябва да се пречистят. От подземните органи се отстраняват механичните примеси чрез потапяне за кратко време в течаща вода и силно изтръскване. Непочистените по този начин корени и коренища показват високо съдържание на минерални вещества в билката, което понижава стойността й. Някои корени според изисквания на фармакологията, преди да се подложат на сушене, трябва да се обелят, което става лесно, ако се извърши веднага след изваждането им от почвата. Тази манипулация улеснява по-нататъшното им стриване на прах, понеже са отстранени голяма част от ликовите влакна.
Надземните растителни части на билките, преди да се подложат на сушене, се почистват от попадналите в тях при брането други части от същото или от други растения.

Оценете статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *