Фитотерапия – другото име на билколечението, кратка уводна статийка

Фитотерапията е медицинска дисциплина, която води началото си от народната медицина.

Тя се различава на практика от конвенционалната (класическата) медицина, по естеството на използваните вещества: натурални, такива от природата, за разлика от тези в медицината, които са синтетични.

“Фигурин

Фитотерапията като практика е приета от медицината, защото позволява лечението и предотвратяването на заболявания, чрез директни и целенасочени методи – практики характерни и за традиционната медицина. Освен това, съвременни изследвания чрез научни методи, показват лечебните свойства на множество изследвани растения, които се прилагат като лечебни от хиляди години. Растения, които не преминават тестовете, се маркират като опасни и застрашаващи човешкото здраве.

Думата Фитотерапия, всъщност е синоним на думата билколечение. Тя се е зародила за обозначението на един клон от народната медицина и реално е съставена от гръцките думи phytón (растение) e therapéia (лечение). В най-общ смисъл, тази лечебна практика се състои в използването на растения, билки или екстракти от тях за лечението на болести или за поддържането на здрав психофизически статус у всеки човек.

Историците на медицината твърдят, че заради древността на фитотерапията като практика (по всяка вероятност, първи пример за човешка терапевтична такава) и нейното широко географско разпределение, е невъзможно тя да се систематизира, така че да придобие ясна методологична рамка, както е при хомеопатията например.

От незапомнени времена, народната медицина си служи с фитотерапевтични лекарствени средства, добре познати като билки. Дори бащата на медицината Хипократ смятал билката за третия инструмент на лекаря, след мануалния преглед и разговора с пациента.

Затова е важно да се отбележи, че терапевтичното използване на билките се среща във всички познати терапевтични методи изработени от човечеството; от най-древните познати – изградени на наблюдението и емпиризма, до най-сложната съвременна биомедицина – с ниво на висока теорeтична и изследователска комплексност.

По-разпространеното име в България за фитотерапия е билколечение. От незапомнени времена у нас се срещат хората билкари. Те са тези, които идентифицират, берат и запазват билките, така че да бъдат използвани успешно за прилагането им в дадено лечение. Те са хората, които пазят рецептите, разпространяват ги и съхраняват знанието за бъдещите поколения. Където фитотерапията или билколечението неизменно заслужават своето място.

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *